автор: angar

Пътечке, в детството позната,
вземи ме и ме отведи
до бреговете на реката
с кристални бисерни води!

Над вировете й стаени
в покой дърветата стоят,
а бързи, пъргави пъстърви
в игриви бързеи сноват.

По бреговете й зелени
аз идвам не за риболов,
а за надеждата - да срещна
отново своята любов!

Разказват, кучетата имат
в живота си единствен час,
във който, ако ги погалим,
завинаги се влюбват в нас.

Не само те - и аз съм имал!
Когато стадото пасях,
хлапак, почти без мъх над устните,
тук на брега се заиграх.

В бял панталон, с червена блуза,
върху косите с бял каскет,
тя спря над мен и се усмихна,
и каза ласкаво: "- Привет!"

Аз я загледах във почуда,
със възхищение и страх.
Тя ме погали и целуна,
а аз от радост отмалях.

Изглежда дълго ще живея,
щом моментално не умрях!
Тя ме целуна и отмина
и повече не я видях.

И постепенно я забравих.
Ала, когато станах мъж,
небето, като удър с мълния,
ми я припомни изведнъж.

И аз се хвърлих да я търся.
Коя бе тя, каква бе тя?
Щастлива, с мен се пошегува
и като птица отлетя!

И не разбра, че ме обсеби
по начин толкова жесток -
осъждайки ме да я търся
във вечна жажда за любов!

И аз ту тръгна, ту се върна,
и обикалям този бряг,
в надежда празна - да я зърна
където нявга я видях!