автор: Fabiana

Нежността ти ме омайва
като мирис на цветя,
като полъх лек погалва
косите ми в нощта.

Нежността ти ме пленява
някъде - на остров чуден,
приказката оживява,
духът ми вечно ще е буден.

Мечтите не заключваш,
те са извор животворен,
сърцето го докосваш,
с теб е, във света огромен.

Знам, че приказката жива
никога не ще умре,
други и след нас ще има,
със протегнати ръце.