Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Моля те,
подари ми щурец!
Ще го облека във фрак
с черното от зеницата,
ще стоя
с отворени очи
40 дни на тъмно,
докато изчезнат ресните от
кафявото,
за да не се убоде
в стъклените прашинки
малкото му зелено телце...
Моля те,
подари ми щурец!
На дъното,
в най-дълбокото у мен,
което нищо не отразява,
което дори мракът
заобикаля,
имам една съвсем миниатюрна
камерна зала.
Господин щурец,
ще застане там,
ще отвори
своята още по-малка
нотна тетрадка,
и ще изсвири
онова,
което
не смея да ти кажа...
Моля те,
подари ми щурец!
Публикувано от BlackCat на 14.01.2005 @ 18:11:12
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.88 Оценки: 43
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 77805 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Подари ми" | Вход | 14 коментара (39 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Подари ми от nina_nina (nina_nina@mail.bg) на 14.01.2005 @ 18:19:00 (Профил | Изпрати бележка) | "Искам да ти кажа най-дълбоките думи, които шепти сърцето ми, ..но не мога."
Никога не мога да ти напиша коментар:)) |
Re: Подари ми от batteria на 14.01.2005 @ 19:37:13 (Профил | Изпрати бележка) | Защото пък на мен ми е трудно да използвам думите от свое име, ще се пробвам така:
***
Разхождам се като гъсеница
по тези улички с листа.
И хрупам с лакома уста
от красотата им засенчена.
Аз си вървя като часовник,
за който времето е спряло.
Обувките ми са виновни,
но следвам тяхното махало.
Достигам хълма от чемшири
и вземам неговата сянка.
Над шапката ми някой свири -
или е кос, или е ангел.
Н. Милчев
|
]
Re: Подари ми от c_ant на 14.01.2005 @ 18:29:36 (Профил | Изпрати бележка) | Иска ми се да ти кажа нещо хубаво,
защото това което си написала е нежно,
изящно и хубаво. Благодаря ти... |
Re: Подари ми от batteria на 14.01.2005 @ 19:38:40 (Профил | Изпрати бележка) | Аз на теб. Днес ми е такова, едно възклицателно, пред стиховете на ето този човек:
Разрежи ябълката на две.
Тя ще ти заприлича
на застанало на колене
хубаво, голо момиче.
И погледни отзад -
ще видиш полукълбата,
семките, мекия цвят
на таза и на бедрата.
И преглътни. Наум
прави каквото искаш.
Сладкият сок струи,
от ябълката изстискан.
Николай Милчев |
]
Re: Подари ми от batteria на 14.01.2005 @ 19:40:13 (Профил | Изпрати бележка) | Съвсем не съм)
Един подарък прекрасна поезия:
ТЕМЕНУЖКА
Девойката със шал прикрива
осмуканата своя гушка.
Под шала диша теменужка
и тайната им е красива.
А по-надолу - под вратлето,
поляната е нацъфтяла
с цветя, с които и полето
не се е още запознало.
Н. Милчев
|
]
Re: Подари ми от KARAMELL на 14.01.2005 @ 19:47:47 (Профил | Изпрати бележка) | замириса ми начи на божури и незабравки и..още нещо!
Стихото си го бива! |
]
Re: Подари ми от batteria на 14.01.2005 @ 19:51:03 (Профил | Изпрати бележка) | Страшна работа:
* * *
На масата е пълно с две жени,
които си говорят помежду си.
Но ако столът каже: "Остани",
аз като дим
край тях ще се промуша.
Едната е с една обувка. Стяга я
навярно другата...
И тя я изоставя.
Но ако столът каже -
ще избягам...
И няма никога така да правя.
А другата е в гръб. Каква е,
ще разбера, когато я преглътна.
Със две жени
ще бъде пълна стаята
и няма никога да бъде пълна.
Същият чиляк)
|
]
Re: Подари ми от KARAMELL на 14.01.2005 @ 21:28:42 (Профил | Изпрати бележка) | На масата е пълно с две жени,
е как да не го залибиш тоя чиляк???
къде да му нямеря още писания? |
]
Re: Подари ми от batteria на 14.01.2005 @ 19:41:26 (Профил | Изпрати бележка) | ) Браво!
Пък сега пак Милчев, но нали се пристрастявам:
АКВАРЕЛ
Пръхтеше орехът измит
и си поклащаше листата.
Така навярно диша кит,
дошъл случайно във гората.
Разбирам мокрото дърво -
то няма дъно, има корен.
За сухоземно същество
дъждът е акварелен спомен.
И нека меката вода
да се излива от небето.
Така и риба, и гора
си подаряваха сърцето.
|
]
Re: Подари ми от batteria на 14.01.2005 @ 19:42:50 (Профил | Изпрати бележка) | Да не се повтарям, мое-твое, едно друго нещо:
КАТЕРИЧКА
Това е малка, скачаща идея,
която розовият бор е приютил.
Обичам я! Заради нея
опашка бих си присадил.
Защото тя е топчица от радост
и нокти без специален маникюр,
аз мога и гора да й направя,
и въздух, и шишарков абажур.
Аз мога да й купя ново яке
и панталони с жълъдов колан,
да тръгна да й търся птиче мляко,
звездите да заключа във таван,
но само тя в листата да рисува
с подвижна четка оня скок,
за който, катеричке,
още ми се струва,
не съм достатъчно висок.
Това е мистър Милчев, Николай... Егати работата, начи)
|
]
]
Re: Подари ми от batteria на 15.01.2005 @ 11:15:22 (Профил | Изпрати бележка) | За него пише това - Автор е на поетични книги, между които "Случайно и определено", "Изневиделица", "Пейзажи с Лолита", "Бяла залисия" (1993), "Мокра светлина". Носител е на наградата на Съюза на българските писатели за детско-юношеска поезия за 1995 г. и приза "Ил Кастелучи" на Международния фестивал "Верди ноте" - Италия.
Страшен!!! |
]
]
Re: Подари ми от libra на 14.01.2005 @ 19:36:50 (Профил | Изпрати бележка) | така изящно поискано, кой ли би могъл да откаже, дори да не е сезона на щурците..
|
Re: Подари ми от batteria на 14.01.2005 @ 19:44:12 (Профил | Изпрати бележка) | Ама, не обичам никак автоматичните скорости, съединител, спирачка..., завой:
Кафето дими като негърка,
загърната в бяла хавлия.
Тази чаша е топла
и мъркаща.
Протегни ръка.
Вземи я...
Н. Милчев
|
]
Re: Подари ми от libra на 14.01.2005 @ 19:51:52 (Профил | Изпрати бележка) | бива си я...песента
не съм шофьор, зле съм с пространствената ориентация..но..си струваше |
]
Re: Подари ми от batteria на 14.01.2005 @ 19:59:24 (Профил | Изпрати бележка) | А дете била ли си, защото:
СИЯНИЕ
С намокрени от сняг коси
момиченцето сякаш свети.
Бенгалско огънче струи
на миглите от върховете.
Какво сияние, какво
неизразимо златно зайче!
Дете и зима -
тържество...
И слънце,
свито на кравайче.
Алеле, тва е лукче, според мен. Не може да бъде нито един друг бонбон.
|
]
Re: Подари ми от libra на 14.01.2005 @ 20:08:22 (Профил | Изпрати бележка) | :)
лъчезарна, детото у нас е живо за цял живот, то никога не си е отивало, понякога само се е притаявало...
ментов дъвчащ бонбон... |
]
Re: Подари ми от ojos на 14.01.2005 @ 19:51:12 (Профил | Изпрати бележка) | вече знам какво пеят щурците! :)
страхотно! |
Re: Подари ми от batteria на 14.01.2005 @ 19:54:28 (Профил | Изпрати бележка) | Мерси. Тази вечер се напих от стихове, ето и на теб:
ПОСЛЕСЛОВ
Шаранът със жълтите устни
е тръгнал
към своята есен.
Върви и не диша...
Остава му само това
да преглътне,
че повече няма
да може да пише.
И той със опашка
по меката тиня
рисува главата си,
своите пръсти.
Над него е залезът -
алена диня,
със сокове сладки,
червени и гъсти.
Под него са книгите -
водните пръски.
Изтичат, защото
не са съчинени.
Остават бомбето,
лулата и връзката,
и няколко плачещи
малки сирени.
Н. Милчев
|
]
Re: Подари ми от ojos на 14.01.2005 @ 20:03:17 (Профил | Изпрати бележка) | благодаря ти. летни наизскочили думи ме топлят през зимата подканящи и закачащи се... за опашката ми от мечти. :) а и диня обичам. а ти?:) |
]
Re: Подари ми от batteria на 15.01.2005 @ 10:44:31 (Профил | Изпрати бележка) | И аз за коментара, от вчера, Банго Васил, не знам защо търся детски стихчета, това не е много детско, но ето:
Стихотворение на сън
Под синора
шипка
под шипката
мравуняк
мравунякът е голям
в мравуняка няма
мравки
те повярваха
що е то
Росица Пиронска
|
]
Re: Подари ми от mrs_Robinson на 14.01.2005 @ 20:07:28 (Профил | Изпрати бележка) | Когато се преструвам (и си вярвам), че не искам, а всъщност искам - нека някой да го каже вместо мен
на глас
и като слушам...
"Иска ми се да промуша залеза,
тъй както седнал е за малко на прозореца,
с кама в гърба.
Трупът ще прибера
за лични радости."
Къмингс
|
Re: Подари ми от batteria на 14.01.2005 @ 21:33:27 (Профил | Изпрати бележка) | Честита Нова година, ако слушам, а и си вярвам на моето циганско его:
За какво ти е тази качулка,
която пада все по-ниско
като влюбена жена?
Приличаш на смирен свидетел
и на припознатото дете на Индия
или просто си ми отговор
Красимира Джисова
Честита Нова година!
|
]
Re: Подари ми от hekuba (zhetcheva@yahoo.com) на 14.01.2005 @ 20:11:29 (Профил | Изпрати бележка) | това е просто разкошно, няма други думи:) |
Re: Подари ми от batteria на 14.01.2005 @ 21:51:25 (Профил | Изпрати бележка) | ПОТОЧЕ
Студено му е с ледената риза
на горското поточе. И излиза
за малко на брега да се посгрее.
Назад поглежда - ризата къде е?
Нима ще трябва голо-голеничко
да се цамбурне в близката рекичка
и срам-не срам - от кака си да иска
по-хубава и по-голяма ризка?
Поточе малко, ти не си разбрало,
че ризката сама е отлетяла
при щъркелите, дето утре рано
с роса ще мият своята премяна.
Н. Милчев
Не е разкошно, просто като пратя телеграма, спешна, на графа, моя братовчед Дракула, все ги връщат, пусто)
|
]
Re: Подари ми от Merian на 14.01.2005 @ 20:49:08 (Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | благодарности Силвия....и за твоята прелестна творба (дано не те засегне определението:)...и за всички цитирани под нея.... |
Re: Подари ми от batteria на 14.01.2005 @ 21:54:12 (Профил | Изпрати бележка) | О, стига, де. Днес било банго Васил, представяш ли си тази работа? Всите манго пияни)
ОГЪНЯТ
Огънят -
жълтият вятър,
с кикот възсяда метлата
и през комина изскача,
светкат му зъбите в здрача.
Огънят -
жълтото коте,
печката драска със нокът.
И размотава кълбето -
пушек, зареян в небето.
Огънят -
златната баба,
жълто-пукливо присяда
да си попощи косите -
златни подскачат бълхите.
Н. Милчев
Сто на сто му плющят ушите.
|
]
Re: Подари ми от batteria на 14.01.2005 @ 21:57:51 (Профил | Изпрати бележка) | Е, аре стига, тази сто на сто играе тенис!
КОЙ НАПРАВИ ТОВА
Зави ледунките със винт,
уви дърветата със бинт
и опакова във пакети
поточе с пръски от конфети.
Поръси въздуха със захар,
почерпи врабешката стряха
със бяло сладко.
С бяло вино
напи снежинка край комина.
Оплете було за стъклото,
обу кънки на колелото.
За фокуси пари не взима,
а казват всички: "Зима, зима!"
Н. Милчев
Човек да не се повесели на циганска Нова година! Честито, трис! |
]
Re: Подари ми от Marta (marta@all.bg) на 15.01.2005 @ 10:38:38 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | В Китай в клетчици са ги гледали. Като домашни любимци. Като славеи. В средновековието.
Не знам сега.
А исках да тикажа, че е разтърсващо- молбата, щуреца, камерната зала, любовта ти.
Дълбочината. |
Re: Подари ми от batteria на 15.01.2005 @ 10:41:32 (Профил | Изпрати бележка) | Ти ми припомни "Последният император"... Нали си намери щуреца на едно тайно място.
|
]
Re: Подари ми от Marta (marta@all.bg) на 15.01.2005 @ 11:14:11 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Да.
Ама и аз си намерих тук един щурец. Николай Милчев му викали. И нямам думи от възторг.
Ще обикалям книжарниците от понеделник, стига да има издадени книжки. |
]
| |