автор: toti55

Щастливи са си, ей така,
листче и молив, и поет.
Той имал муза най-добра.
От вдъхновение обзет

веднъж се разтреперил цял
и рими почнал да реди
за Любовта на листа бял,
но счупил молива и... и...

Вик Листа надал спонтанно,
Молив, виж какво извърши,
толкова това е срамно
„Любовта“ ти не завърши...

Но както бил се разкрещял,
гнева си той успокоил
и по душа нали бил бял,
Листа на Молива простил.

Поетът е поет, нали,
не може нищо да се скрие -
как Моливът привел очи,
сълзичката си да прикрие.

То, моливът го счупи той,
вината негова е тука,
и вдъхновен пак в стила свой
написа стихче със поука.

Да, приятелят прощава
и не таи ни грам злина,
но да простиш, пък, означава,
че си отсъдил ти вина.