автор: sradev

Понесе се слух из мене, че Азът се съмнявал в нещо си. Май че пак лявото ухо се беше зазяпало нанякъде и забравило да прочисти дясното.
Все едно, разтревожиха се червата и започнаха бурна дискусия, която угасих с две лъжици сода. Ама дочу нещо си дясната ръка и отиде да драска с нокти главата. Главата в полудрямка измърмори "Аз" и отново задряма. Слухът достигна чак до петата на задният ляв крайник, която отиде да пита дясното ухо. През това време се върна и Азът от командировка в Свещените ловни полета и се развика:
- Какви ги дрънкате!? Аз да се съмнявам!? Да не съм Нено? Дори и заместникът ми - второто Аз не се съмнява. Нали така бе, серсем!
- Да, разбира се,- обади се второто Аз, което сладко подрямваше в отсъствието на началника. Ако някой се съмнява, то би трябвало да е третото Аз. Той все в носа търси някакъв смисъл, може и да е намерил.
- Сакън! Нема да ме клеветиш! - отряза го третото Аз, - Аз се занимавам с хигиената, цял ден ви чистя, пера, готвя, подреждам, пея песнички, чеша по главата, галя по опашките, гладя ви чорапите... нямам време за никакви съмнения! Ако бих се в нещо усъмнил, то веднага да съм си дигнал чуковете, макарите, взел шапката заедно с главата, ръцете, търбуха и да съм си заминал.
- Несъмнено си прав, - обадиха се хором първото и второто Аз, - Аз никога не съм се съмнявал в тебе!
- И Аз, - изкурка корема, след като се увери, че манджата му е осигурена.
Ръката меко прибра петата и тя се успокои. В същото време содата беше вече успокоила и червата и съмненията се оказаха съмнителни. Не щеш ли в този момент се пробуди главата и реши да симулира мислене, т.е. психоанализа. Хабер си немаше от психоанализа, но с едното око нещо беше понадзърнала някъде, та се считаше за спец.
- Ако Аз-ът е приел стратегията да се съмнява, - изрече дълбокомислено главата, - то би трябвало да започне съмняването си от това, което най-добре познава. А какво друго познава Азът освен себе си, колкото й да е раз-два-троен? А и какво толкова би имало в него? Стратегия за съмняване. Следователно той би се усъмнил в своята стратегия за съмняване. Първото, което би му изглеждало подозрително би било това, че тя не се съмнява в себе си. Такава една стратегия би генерирала равна честота и веднага сърцето би я понапляскало. Следователно тя също е започнала със съмняване в себе си. Дали това е сигурно? Не, защото стратегията за съмняване би станала подозрителна на себе си, с това, че генерира нещо сигурно. И тогава би започнала да се съмнява в това дали се съмнява в себе си и в своята универсалност, което несъмнено би довело до съмнения относно прилагането й за съмняване...

В този момент Всички до един заспаха несъмнено непробуден сън, защото, както вече казахме, главата беше нещо някъде чела за психоанализата и техниките за хипнотизиране.



020105
ниво 2
Славян Радев