Не съм обичал и не обичам показността. Дяконът Васил Левски е човек, когото дълбоко уважавам. Но предпочитам да отдам почит към него насаме(така както и когато говоря на Господ)
На днешния ден, по-точно на годишнината от обесването на Левски минах покрай паметника и се помъчих да си представя как ли е изглеждало това място през онова февруарско утро на 1873 година. И веднага през ума ми мина и следната мисъл: група от 5-6 човека с карабини "Уинчестър"(съжалявам, но съм пристрастен към американските и немските оръжия) биха могли да направят опит за освободят Левски. И е било напълно възможно този опит да излезе и успешен. После се сетих и за друго: делото срещу Левски се е провело в София и продължава около месец. Добре, Левски е бил затворен, но не в непревземаема крепост като форт Нокс, а в казарма. По ирония на съдбата 7 години по-рано(февруари 1864 година) над 100 военнопленници от армията на Севера(гражданската война на Щатите 1861-1865 година) успяват да избягат от затвора "Либи" в Ричмънд. Без никаква помощ отвън и голяма част от тях успяват да пресекат фронтовата линия и да стигнат до армията на Съюза. Докато при Левски се е касаело за казарма и то не в град намиращ се на неприятелска територия. Реално погледнато: опитите да бъде освободен са били меко казано ялови. Не може да се търси причината в липсата на пари: такива е имало и е можело да се закупи оръжие(касаело се е за оръжие за малка група и това едва ли би събудило подозрение) А за един месец, решителен човек при редовни упражнения би станал приличен стрелец. Казвам го с ръка на сърцето: аз бих опитал, но уви съм закъснял с повече от 100 години. Или както казва моята добра приятелка Боряна "Ти нямаш робска психика" Дали точно с робската психика не е съврзано и "Народе????" в бележника на Левски? Ето такива мисли ми минаваха през главата, когато минах покрай паметника днес.





