автор: Oldman

На попрището жизнено, в средата
все още бях със мижава заплата.
А пенсионирането вече наближава.
Затуй реших: - Каквото и да става,
ще трябва дисертация да правя!

Навих ръкави, три години писах
и в работа до гуша се улисах.
Това накрая даде резултат
и защитих аз своя докторат.

След толкова години къртов труд,
аз вдигнах жизнения си статут!
Е, пенсията ми сега не е богата,
но доближава леко средната заплата.

Това, което всъщност получавам,
аз смятам, че напълно заслужавам.
Но знам и туй, че в нашата държава,
трудът на учения не се уважава.

Сега почивайки се вече забавлявам
и глупости във рими съчинявам.
Не ми с иска за кашмер да ставам.
Внимавам, все пак да не прекалявам...

03.05.2026 г.