автор: lubotran

Корави гладиатори сме ние
и цял живот такива сме били
Изправени стоим в арената
и с гордо вдигнати глави
очакваме поредният противник
от нейде да се появи...
Но няма да напуснем сцената
докато дишаме, а значи живи сме - ...нали?

Годините ни вече натежават
Телата ни не са като преди
Ала духа и волята остават
да ни подкрепят
в този бой последен....
Ще го спечелим ли?
Не знаеме - ...дали?....

На среща ни сега са две сестри
жестоки, подли, кръвожадни
Едната бааавничко настъпва и пълзи
Използва хватки гадни и коварни
Познаваме я ние "Староста"
Тя гледа все във гръб да ни нападне
и болка да ни причини.....

А другата наричаме "Смърта"
Въоръжена ходи със коса...
И чака тихо своя ред
когато малката сестра
ни повали с коварна болест
или сме паднали в прахта
да нанесе довършващият удар
И да отнеме ни света
във който до сега живяхме
Където борейки се "до последно"
ний гладиатори достойни бяхме....

Борбата тежка още предстои
но ний за нея вече сме готови
Дали в арената изправени,... или
простряни в болнично легло
ще гледаме ги нагло във очите
и даже ни е "все едно"
дали ще наделеем над сестрите....

Но ние няма да се скрием и отстъпим
дори когато силен е врага
Защото цял живот сме били гладиатори
Живеем и умираме в борба.....

Духът е силен
Волята я има
Ще победиме "Староста"!
И без окото ни да мигне
ще легнем и със другата сестра
Онази "страшната" с косата
Ще и го мушнем на "Смърта".....
Защото ний сме гладиатори
и нищо не ни плаши на света.....

А силните и смелите ги уважават
дори и тези две сестри
Макар и да не ги напълно подминават
все пак са с тях по-милички и по-добри...
Все пак сестрите са жени
Жените пък обичат гладиатори
А гладиаторите пък си падат по жени...
(така че в края на краищата може да се разберат по човешки)