автор: Oldman

Заспал съм. Сънувам:
- По козя пътека,
аз пъпля полека.
От ужас изтръпвам!
Внимателно стъпвам.
Ще взема да падна,
и в пропаст пропадна.
Отляво е урва.
Къде съм се втурнал!
Току се зазяпам
и в нея се мятам.
То, умните хора
стоят си във къщи
и там си се свират.
Когато си щурав,
търчиш по баири.
Белята си дириш
и си я намираш.

Мен взе, че ме тресна
внезапно инсулта,
та кротнах се вкъщи.
Е, май не е също.
Тъй тягостно, значи!
Стесни ми се силно
кръгът от задачи.
Досадно е много.
Така е, за Бога!

За да не се чувствам
аз толкоз излишен,
от мисли за края
да се позалисам,
отново прописах:
- Куплети нелепи
пак заойдурдисах.
Със пръст един чукам.
Досадно е малко,
но к,во ли ми пука!
Не става тъй бързо,
но аз и не бързам.
С леглото, за жалост
сега съм привързан.

Надежда лелея
да пооздравея,
че смятам отново
куплети да лея.
Любимите ХуЛи
със тях да залея
и със мисли празни,
облечени в рими
аз пак да досаждам.
- Главата ми, нещо
това само ражда.
Гледам само щото
те да са безвредни:
- Да твориш със злоба
не е много редно.

Хайде, останете
със здраве, поети.
Здравето пазете!
Щото общо взето
то ни е едничко.
И за всички хора
здравето е всичко!

16.04.2026 г.