Какво се опитвам да ти кажа? Какво търся аз отвъд звездите, та нали ми стига че светят? Не, днес небето ще бъде облачно и отговора сред мигащите духове не ще намеря.
В светлината вече крие се за мен тъмата, не искам аз усещане и заслепяваща мъгла. Жадувам за покоя на зелените поля, сънувам хладен допир на можещи и знаещи крила. А свещиците в мрака вече догарят, свий се и опитай се да си поговориш с вятъра. Тоз вековен господар на собствените ни лица крие в себе си не ледено присъствие, а кротка, спокойна тишина. Баналността за него е непонятна, тя не му доставя и капка удоволствие. Чуй го, не ще загубиш. Не ще открадне той твоята немощна душа. Усещане за нещо пропиляно може да посее в теб, но утре по-радостен след мечтите си ще тичаш..