автор: ipsidixit

Мило парфюмче,
на площад "Славейков", под носа на фонтана, се случи чудо. Срещнаха се, както всеки ден по това време и тръгнаха да обикалят кафенетата. Ни дъх не лъхна да ги разнесе по-далеч от "Папагалите". Седнаха, но по едно време общуването им се смеси до такава степен в ароматен смях, че отвеяните, като мене, сметнаха съдържанието на алкохол за основна изпаряваща се съставка. Ала познавачите от съседните маси надушваха истината.

Едното разстла ръчички около другото и между летливите пръстчета за миг присветна статично сърчице.
"За теб. Частица от мен."
Бях до тях и видях. Пръстчетата ме сърбяха да те информирам.

Вечно твое,

Валенти 101