автор: frenka

Свита в точка,
оградена от скоби.
Недовъшено изречение,
което до никъде води.
Уплашен звук
от силното ехо.
Стара кукла
във нова дреха.
Моите роли
в безлюден театър-
и силни,и слаби,
досущ като вятър.
Непостоянни,студени,
ту игриви,ту уморени.
Търсят погледа
на нечий любител,
а не оценка
от критико-ценител.