автор: sradev

В класа на таралежчетата "учеше" и Володя. Навярно някои от вас все още го помнят. За тези, които не са го виждали - знайте че името му означаваше "Владетелят на света".
Тогава ние не обръщахме внимание нито на име, нито на родители, нито на забрани, нито на минало, нито на бъдеще. Тогава светът беше пълен със слънца, дъждът беше радост, всеки от нас беше огън. Тогава, каквото и да измисляхме беше щуротия, която веднага реализирахме, плащахме си данъците за поразиите в "домашен арест", където измисляхме нови. Парите бяха егзотично явление, циганите лъскаха обувки и купуваха стари дрехи. Родителите ни вярваха, че строят "Нов свят", всеки по своему, ние им бяхме надеждата, но много не се втелясваха от това. Всеки следобед в Борисовата градина беше мястото на очакваните неуговорени срещи - "стъргалото", където често и нас вземаха, след предварително остъргване и обещаване да купят семки. Телевизията още не съществуваше, поне в България, и Борисовата градина изпълняваше всички функции: и клюкарските, и ревю на модата, и политическите дискусии, и бюрата за запознанства, и напънатите разговори и дори конкурсите кой е по-умен... Ех, това време изглежда като приказка, но, повтарям се, ще разправяте след десетина години на деца или внуци за времето, когато нямаше мобифони, нямаше Интернет и дори нямаше компютри, а Европа беше много далече.

Та да се върна при Володя. Той беше, както сега е модно да се казва, "умствено изостанал". Обществото също беше умствено и емоционално изостанало, та дори по-интелигентните отиваха да учат в Университети, вместо да печелят пари. Впрочем, печеленето на пари се считаше за престъпление. Болестите пък се считаха за неприлични, да не кажа срамни, защото "срамни болести" и тогава си имаше. Но родителите на Володя ще да са били смели и разумни хора, та го пращаха в нормално училище. Повтарял е всеки клас, та беше много голям човек сред нас. Виждал съм как Мочика, който имаше агресия три пъти по-голяма от ръстта му, но съвсем пропорционална, да се качва на катедрата, за да може да удари Володя по главата. Но Володя го търпеше. Па и каква сила има удара на една такава мръвка? Имаше Володя един свой номер. Когато се препълнеше с ентусиазъм, а това се случваше достатъчно често, той казваше своето "Здравей" - изпулваше очи, заразмахваше бързо ръка край ухото си и изреваваше нещо като "Ъ-Ъ-Ъ-Ъ-Ъ". От него се научихме и ние на този поздрав. Много години по-късно, когато се виждахме, изразявахме своята радост с неговият поздрав. Дори научих и сина ми, когато порастна, да го изпълнява правилно. Но той е от друга епоха - в класа му в основното училище горе-долу половината бяха с различни болести и децата възпитаваха учителите си на толеранция. Разказвал ми е как "Даун" е вадила от устата си сандвич да го почерпи или как по време на лекция ученик си прави инжекция, а на глупавият поглед на учителката съучениците му й обясняват, че е време да почне да различава инсулина от хероина. Но по мое време, казах, болестите бяха неприлични.

Питаш се защо ти го разправям това? Много просто: истинският Владетел на Света не се нуждае от интелект, не се бои от удари на дребосъци, радва се на всеки и възторжено го поздравява "Ъ-Ъ-Ъ-Ъ"

130105
ниво 2
Славян Радев