автор: Liberator

Пътуваме. Но можем ли да спрем това?
Къде отиваме...
какво направила е с нас Съдбата?
И трепери, знам – нощта...
когато знае, че ще продължим и през деня
Екранът – той сега е моята икона –
мечета и слънца, емотиконен е Светът!
Музика. Вълшебства. Горски теменужки.
Буря и градушка. Сълзи неконтролирани.
Мечти от хипнотични страсти.
Писъци на щастие. Времето отново спирам!
Себе си чрез твоя ден, да преоткрия...