Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 435
ХуЛитери: 2
Всичко: 437

Онлайн сега:
:: Albatros
:: princesa19

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВъзмутено стихотворение
раздел: Поезия
автор: Marta

Това направо не се трае. Ама на нищо не прилича.
И тези тичащи в насрещното кокичета небезразличие
Заплетените в косите ми звезди, слънца, комети.
Изгубвам се. Намират ме. Угасват, пак засветят.
Завинтени фантазии. Тавани от изкуствени небета.
Не се научих да се пазя от падащи предмети.
То пък бива ли толкоз- патологично състояние,
чак пък такава глупост- никак да не внимавам.
Все ще ме връхлети отнякъде, (при толкова ъгли)
ще ме блъсне така, че въздухът ми изтръгва.
Ще ме разпарчетоса, ще ме сглобява дълго.
После ще се ядоса и може да ме захвърли.
После...не му и мисля. После е нещо друго.
Сега съм толкова истинска. Докато се изгубя.
Докато цъфнат налъмите, изритани в тръните сивост.
Къде съм си дянала шапката? Виках и предпазливост.


Публикувано от railleuse на 12.01.2005 @ 10:19:52 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Marta

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.94
Оценки: 17


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

xxx
автор: gabi-gabi
850 четения | оценка 5

показвания 22521
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Възмутено стихотворение" | Вход | 7 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Възмутено стихотворение
от drugata на 12.01.2005 @ 10:30:08
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, това твое "патологично състояние" - Чудесно е! :-)))
Поздрави :-)


Re: Възмутено стихотворение
от Marta (marta@all.bg) на 12.01.2005 @ 10:35:02
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Направо "патология", даже имаше работен вариант

Патология...другото име на...забравих кое ;))

]


Re: Възмутено стихотворение
от Bright на 12.01.2005 @ 10:50:44
(Профил | Изпрати бележка)
Сега си толкова истинска. Май това е важното :))


Re: Възмутено стихотворение
от Marta (marta@all.bg) на 12.01.2005 @ 10:57:56
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Така излиза, май .
Не само през май ;)

]


Re: Възмутено стихотворение
от miglena (megira@abv.bg) на 12.01.2005 @ 13:31:35
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
На теб всички падащи предмети ти пречат ;-)
Не шапка, каска ти е нужна, но дали името й е
"предпазливост" или... да си я нахлузи небето
и да спре да те замеря с някакви си послушни
на земното притегляне залутани предмети ;-)


Re: Възмутено стихотворение
от Marta (marta@all.bg) на 12.01.2005 @ 13:45:28
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Най ме бива на себе си да се възмущавам,
ама хич не си подбирам епитетчетата,
тук даже съм мнооогоооо пестелива и си меря устата ;)

Хрумна да си напиша едно такова възмучение тази сутрин, белким хване, щот от дума не разбирам...
нито от разум;)

]


Re: Възмутено стихотворение
от miglena (megira@abv.bg) на 12.01.2005 @ 14:07:42
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
"възмуЧение" ?!? Тази "грешка", ако е грешка, е много правилна ;-)
хем мъчение, хем мууучене, хем възззз ;-)

]


Re: Възмутено стихотворение
от Marta (marta@all.bg) на 12.01.2005 @ 14:14:01
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
това са грешките по съвпъдение, дето сами се пишат...
въз Мучение...
и аз съм една Мученица- мууууу ;)

Ама за каската си е баш вярно, даже беше тъй първоначално...
но щеше да е вече за хумор и сатира...
Само като си представя, каска- в яркожълто, на главата ми дето не понася шапки...голям хил )

]


Re: Възмутено стихотворение
от Merian на 12.01.2005 @ 16:09:16
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
Кусур ти и шапка)))).... както си се развихрила, само да я мислиш:)))).... Много си насъбрала Мартуш...наистина...
...но едва ли ще престанеш да виждаш тичащите кокичета:))))...


Re: Възмутено стихотворение
от Marta (marta@all.bg) на 12.01.2005 @ 16:35:24
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Как ми се иска да си права, за кокичетата...
:)

]


Re: Възмутено стихотворение
от sradev (sradev@wp.pl) на 12.01.2005 @ 16:53:00
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
potxrsi 6apkata pod nalxmite ;))


Re: Възмутено стихотворение
от Marta (marta@all.bg) на 12.01.2005 @ 17:20:11
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
:) ;)

]


Re: Възмутено стихотворение
от c_ant на 14.01.2005 @ 09:34:05
(Профил | Изпрати бележка)
значи под изкуствени небета без шапка на главата чакаме налъмите да цъфнат... или на мен
така ми харесва :) - ами ще си чакаме... :(


Re: Възмутено стихотворение
от Marta (marta@all.bg) на 14.01.2005 @ 09:55:35
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
;))
е, цъфтят и налъмите, просто изненадващо, но си струва чакането :)

]


Re: Възмутено стихотворение
от ANG на 20.01.2005 @ 17:27:33
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
това особено ми хареса
може би
защото си създала свят


Re: Възмутено стихотворение
от Marta (marta@all.bg) на 20.01.2005 @ 19:38:46
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
и аз си го харесвам, малко, ама ми е близко много, не че другите не са, но е съвсем естественото ми състояние предадено, както усещам през намигване

]