автор: Oldman

Днес, с не много бодра крачка
тръгнах аз към дърта врачка.
Офисът ѝ бе далече,
но предадох се аз вече.

Всичко в мене ме болеше!
Отначало си личеше:
- Не отивам на добре,
става всеки ден по-зле.

А пък здравната система,
като гледам, хич я нема!
Докторите ни - в чужбина.
Малко пращат тук, как инак.

Тук, преглеждат те безплатно,
но те гледат наобратно.
Да, приемат и платено,
но излиза май солено.

А платиш ли и лекарства,
по-добре в небесно царство!
Пенсията бързо свършва -
аптекаря те довършва.

Куцайки полека-лека,
извън здравната пътека,
със клатушкаща се крачка
се домъкнах до таз врачка.

Казах ѝ: - Аман, помагай,
нещо ме в гърдите стяга.
Кръвното така съм вдигнал,
чудо е, че съм пристигнал.

И кракът се е подул.
Чувствам се като цървул:
- Тъй износен и пробит,
кърпен, многократно шит.

Тя ми вика: - Няма страшно.
Щом до тука се довлече,
знай, кахъри нямаш вече.
На крака аз ще те вдигна.
Зора бе, до мен да стигнеш.

Няма много да ти взема -
някакви там двеста лева.
Само не ми вдигай врева,
та парà ли е днес лева!

Брех! си викам. Токоз много!
Що дереш така, за бога!?
Та пари аз ако имах,
Щях да дойда със такси!

- Тъй е, вика, мой човек.
Не приемам за „мерси“!
И аз данъци си плащам.
Даром нищо не похващам.

Вече, чоджум, не съм проста,
нищо, че съм дърта доста.
И аз мога да се уча
своето как да получа.

При сегашната система
всеки к’вото може взема.
Уж с корупция се борят,
а пък к’вото и да сторят,
джобовете им все пълни.
Виж управниците, наште,
даже не броят парите,
толкова са вече сити.

След като се спазарихме,
примирено аз притихнах.
Духом вече се предадох.
Всичките пари си дадох!

Без да вдига много шум,
първо тя ми ля куршум.
Масаж ми направи даже.
С някакъв мехлем ме маже...

Болката ми поутихна
и подутината спихна.
Аз усещам: - Май помага!
И гърдите не ме стягат.

Халал да са ти парите!
Добре, че при теб опитах.
Вече чувствам се човек,
макар и със джоб по-лек.

А пък Здравната система
си остава болна тема.
Дълго тя ще боледува.
Трудно ще се излекува...

03.05.2025 г.