На стената на спомените си
те закачих
с едно малко пиронче.
Отстъпих крачка встрани
и погледнах
с окото на познавач
дали са под прав ъгъл
страните на рамката,
в която те заключих.
Изкуших се да потъна пак
в очите от картината
(а те са толкова дълбоки...)
Спрях ръцете си
да не погалят
тъй красивото лице.
Дано преди да изляза
не забележа
онази издайническа бръчка
на челото ти.
На тази стена други картини няма.
Пусто е в галерията
и ме е страх да те оставя
без компания.
Време е.
Тръгвам да търся другите...
Ще ми липсаваш, когато
затворя вратата,
ти, единствен мой
Дориан Грей.