автор: victo

Посредствено пиша,
така и рисувам.
Но не мога да дишам
ако не претворявам.
Вземете ми листа,
стена ще намеря,
ще издраскам петниста
следа да оставя.
Не можете нищо
от мен да отнемете,
защото не спят
в мене поетите.
Макар и несръчно
рисувам живота,
край мен преминаващ,
но част съм от него
в сън преживяваща
и буря и ритъм,
раздяла и влюбване,
защото отгоре на всичко
жена се наричам.