За СПЯЩИТЕ родители
Капчица нежна отрони се бавно
С вопъл роди се от миглите нежни на черни очи
Плавно надолу пътя пое,оставяйки влажни Пътечки,Следи,
парещи скулите,бузки с игриви трапчинки.
Нещо в мене потрепна и Срути се....не зная точно кое?!
Стана внезапно!А Сълзата прошепна:....-Моля те!В мен погледни!Усети ме!!
Пътят е кратък,а времето малко!Нека бъда разбрана!...Иначе???-Жалко!
Смисълът губи се!
Дали ще бъде напразно моето РАЖДАНЕ,ПЪТ?...Или просто ИЗТРИВАНЕ с детска ръчичка?
В този миг се засрамих!...ПРОГЛЕДНАХ,УСЕТИХ:...Тате пак съм самичка!
Имам НУЖДА от ТЕБ не от ВАЗА без Цветенце в нея!
Татенце мило!....За внимание КАПКА и НЕЖНОСТ копнея!
   ...Капчица топла роди се отново
      с вопъл изстена и тръгна надолу
      спря се на скула с Дълбока бразда
   ...................-Дъще прекрасна при Татко ...........................ЕЛА!!!