автор: ipalam

Госпожице, не яжте телевизора!
Екранът иска да ни изиграе
със своя жален вълчи вой,
с изкуствени слънца и секс-камбани.

Светът се мръщи
и страхът не го напуска,
светът танцува, свири в полунощ,
госпожице. Не яжте телевизора!

И пак се счупи гребенът на месечината,
небето, пълно с облаци, се срути,
като отсечено се строполи в очите ни.

А как е тъжно слепи да се лутаме...