Препълнен е с лято тефтерът на тази градинка.
Написани слято, откриваш „живея“ и „зима.“
Разчиташ драскулки от минали бързолети.
Римуваш ги с юли и вдишваш до залез небето.
Рисува си някой моментен портрет на тревите.
Забравил си датата, декември за кратко залита.
До пясъчник стигаш. През лятото беше ти плажът.
От него преливаха лодки и сини пейзажи.
Добре че се върна, преди да изплуваш на суша.
Преди да осъмнеш, в земята дълбоко заслушан.
Посядаш във скута на зимата, дишаш.
Дано само утре тефтерът не те пренапише...






