автор: Icy

На любовта си пак юзди ще сложа
преди отново да ме поведе
по път трънлив и даже невъзможен,
по който заприличвам на дете,

което иска само да играе
и да открива дръзко своя свят,
което вярва, че смехът безкраен
е лек за рани, приказен и свят.

Сега очаквам да премина плавно
през тихо точещата се река.
Дано не мислиш, че съм твърдоглав, но
от всеки трепет ще се отрека.