И днес, влизайки във зала
пак се почна отначало
битка, засега словесна
между Пеевски и Киро.
И започнала, не спира.
Нищо май не се разбира,
щото говорът – изключен,
като техните задръжки.
Реплики си те разменят
и обидни имена,
туй народа подразбра.
Малко в случая помогна
преводът жестомимичен.
Всеки другия обижда
със куп думи неприлични.
Думи, доста непривични,
да звучат във парламент.
А отвън, пред парламента,
в насъбраната тълпа
гледам, бабичка една
яростно плакат размахва
и се пени разярено,
плюейки по президента:
- Стероиди ни нарече,
туй за мен върхът е вече!
Някакви си извънземни!
Аз кат’ взема да го емна,
той ще види стероиди!
Чак от село съм дошла
във очите да му кажа,
нека само се покаже!
Ний не сме му стероиди,
хайде, да му се не види!
И размахва си плаката,
ядно тъпчейки земята.
Всеки гледаше сеира
и се чуди, не разбира
таз народна простотия
във която той, народа
е затънал чак до шия.
Знам, за таз неразбория
дълго има той да плаща
със какво – със немотия!
И във цирк като отидеш
трябва да платиш билета.
А тук циркът е огромен
и участниците – много,
горе-долу, цял народ!
И при тази ситуация
на кавги и провокации,
няма как да не последва
бедност, дето ни преследва
вече толкова години.
Тъй живота ни премина -
във кавги и изпълнения,
вече колко поколения!..
17.11.2024 г. И.Илиев