автор: emilia

Като мъничка звездичка
грея аз сега
и високо от небето
гледам цялата Земя.
Търся те със трепет,
с поглед, пълен с топлина
и сърце пламтящо
със силна, ярка светлина.
И ето те - къде стоиш,
но на друга думи мили
ти шептиш.
Като мъничка звездичка
сега ще политна аз
и като ранена птичка
ще падна на земята
в този тъжен час.
Ще си пожелаеш щастлива любов,
щом падаща ме видиш
и не ще чуеш печалния ми зов.
Тогава ще ти пожелая
нежна топлина
и с болката в сърцето си
себе си завинаги ще угася.