автор: pc_indi

Август си отива зрелищно ...
Взема си душ , но оставя душа
и цветни стъпки по Terra-котата,
захвърля хавлията си в тревата,
и намъква последната си риза,
този Sky номад.
"Целуни Есента от мен
преди да ме настигнеш.."-
казва през рамо на Лятото
и се скрива на завоя.
Сякаш го е нямало,
сякаш го е имало но не достатъчно-
останало е толкова много море,
толкова много непреплувано
с динена кора щастие.
толкова недопит бриз,
толкова непосипани слънчеви конфети ...
Ехеей..Не е тъжно, не...
Един пирует на Земята
и отново ще е тук,
с въглени в очите
и мед по устните.
А сега...
Autumn time