автор: nezy

Непрестанно искам да се връщам
в топлото на майските следобеди,
в нежността на скритата ти същност,
в ласката на тъмния ти поглед.

И да разгадавам по лицето ти
детското учудване от вятъра,
изрисувал в синьото над хребета
бялото на облачните шатри...
...да разплитам нишката на залеза
и да я заплитам във косата ти...
...и да си красива- неизказано-
в живата извивка на контрастите.

Все ме тегли в същността на лятото-
даже разумът да знае- зима е...
В майските следобеди се връщам,
разгадавайки с душа незримото.