автор: drugata

Стоиме си ние тука двечките
аз - на чай, ти - на кафе,
и се чудим тази двуличност
до къде ще ни отведе.
Свели погледи в чашите
не поглеждаме настрани,
а знаем, че изпускаме шанса си
като дим от цигарата ти.
Неразбрали дори себеси
се надяваме някой друг
да намери еднаквото в двете ни
пък било и на пук
на тази наша двуличност,
с която се борим от век.
И тъй загледани в празното дъно
на чашите си, пак пропуснахме
онзи момент, в който
Той мина покрай масата ни,
Онзи, който на времето сбра ни
в едно - аз и моето Аз.