автор: pastirka

На Таньо Клисуров

Шепа чувства от душата
търсят в мен посока.
Теб погълна те земята.
След смъртта жестока
правя днес словесен помен.
Думите са свещи.
Звън камбанен ли отронва
мъката гореща?

Само стиховете мои
беше чел, Поете.
Нека този лунен резен
бъде твое цвете.
Аз и книга ти надписах,
но до теб не стигна.
Някога така ни слисва
краят. В мен изригна

мъка, може би и жалост
със горчилка люта.
Думи, хвърлени нахалост
нямаш ти! Прочуто
името ти ще остане
в нива поетична.
Нищо, че не те познавах.
Този стих е личен.

08.05.2024