автор: LioCasablanca

Как мислите, уместно ли е човек да се шегува с изнасилването? Нека опитаме и проверим и видим какво ще излезе.
Аз отлично разбирам, че темата с изнасилването трудно се вмества в представата на хората за хумор, или поне по нормалните от тях, също, както и шегите с расовата принадлежност, умствената неравностойност, холокоста, или, да кажем трансизма. Теми с които не е прието да се захваща човек трезвен. Ако все пак решиш да го правиш ти сякаш нормализираш темата в лошия смисъл на думата, или поне я обезценяваш.
Дайте тогава да опитаме в добрия смисъл. Мисля, че може да се получи. Ако ли не то контрата остава в мене:
Ние никога не се присмиваме на изнасилването, защото безспорно то е най ужасната постъпка срещу личността, след убийството. Обаче с убийствата ние се шегуваме постоянно. Например в ресторанта: „Ей, пич, ако още веднъж ми донесеш топла пикня вместо бира, направо ще те убия!“. В тази заплаха не можеш с лека ръка да замениш думата „убия“ с „изнасиля“, нали така? „Ей пич, ако още веднъж ми сервираш топла бира ще стана да те изнасиля“. Не звучи никак добре. Или: „Ако закъснея майка ми ще ме убие!“ Дори не искам да си помисля как би изглеждало това. Тоест мога да си представя как майка ми ме убива, но не и как ме изнасилва. Не-неее-не! Това не може да се случи, предпочитам смъртта.
Друго: в сюжета или заглавието на почти всеки филм присъстват думите смърт или убийство. Но никога няма да видите трейлър с подобно съдържание: „Те изнасилиха леля му и сега той се завръща за да ги изнасили тях подред. Клинт е бивш наемен изнасилвач, оттеглил се да води спокоен живот в провинцията, но за да спаси леля си от похитители е принуден да се завърне към стария занаят изнасилвайки брутално колегите си“.
Някога любимия ми филм на Тарантино беше „Убий Бил“ Някой от вас би ли гледал „Да изнасилим Бил“? Едва ли. Другия беше „Убийци по рождение“ „Natural born killer”.
„Джеймс Бонд – Упълномощен да изнасилва“ от 1989-та с участието на Тимъти Далтън. Или да кажем един роман, който наскоро четох: „Убийство с дъх на смокини“ от авторката Олга Раева: „Главната героиня е опитна криминална журналистка от софийски вестник на почивка в края на лятото. Тя забелязва тяло на изнасилен в морето и веднага започва да разследва какво се е случило. Помага ѝ един възрастен пенсиониран полицай. Другият главен герой, като изключим жертвата, е едно младо момче. Тримата заедно успяват да разкрият кой е извършителят“.
Разбирате ли, дори в порнофилмите големите компании за забавления не слагат директни заглавия като „Изнасилването на палавата нимфоманка“ или „Двойно изнасилване в Ориент експрес“. Индустрията за възрастни смята това за неморално и недоброволния секс минава в някаква категория „Kink”или подобни на нея. За убийствата никога не е важало подобно ограничение. Просто обществото е постигнало консенсус, че неприемливо в заглавието на филм или книга да присъства думата „изнасилване“, дори в тях да става дума за такова.
Когато обсъждах темата с бившата си приятелка, актрисата, тя каза, че не е удачно да се шегувам с това, защото според нея изнасилването е нещо по лошо дори от убийството. Попитах я кое от двете предпочита. И така от дума на дума, е, тя вече ми е само бивше гадже. С пияната си глава се опитах да и обясня, че има много случаи на жени и даже мъже, които макар и трудно са се възстановили след такова безспорно неприятно преживяване. Но не знам за нито един който да е оцелял и продължил напред в живота след убийство… Е, добре де, има един дето е успял – преди 2000 и няколко години. Исус. И хората за това до днес го обожествяват. Те го разпънали, той умрял и след три дни възкръснал: „Уфф, добре, че тия само ме убиха! Виж ако Пилат и тия римляни ме бяха изнасилили групово това щеше да сложи край на религията ми преди още да е основана“.
Така че, с изнасилването майтап не бива.
Но все пак би трябвало да има изключения. По отношение на изнасилването бих направил компромис само за Хитлер. Него бих го изнасилил. Защото, това така ще му снижи самооценката и ще го депресира, че вече и няма да помисли да се перчи като световен лидер и да се дърви на всички. „Ади, айде да нападнеме еСеСеСеР! Сега е момента. – Ъъ, такова, абе нещо ме боли, това… главата, мисля да си легна и да си порисувам. Айде да забравим за тая идея.“
Ето дългите среднощни размисли на такива теми ми пречат да напредна в живота и вече пета година обикалям от врата на врата да отчитам водомери, но не губя надежда.