автор: Tedi_s

В душите ни, човешките -
Претръпнали след грешките,
Миришещи на бор и светлина -
Убиваме, откриваме,
Създаваме, раздаваме
И търсим нежна любовта.

Дали я има, всеки път се питаме
И всеки час, и всеки миг трептим,
Когато нещо във сръцето трепне -
Да, има я! - един на друг шептим.

Но колко често сме се лъгали?
Повярвали на поглед благ,
Излъгани ний неведнъж сме бивали -
Душите ни след болката кървят ...

И пак - отново и отново -
Я търсим, губим, страдаме дори ...
Защото вечна ще е болката
Отляво, в нашите гърди.