автор: kameja

Когато северното отчаяние
изпрати знак
за своето присъствие,
раздипля вятърът
ръждиви пясъци
и с тяхната наметка се загръща.
Долавям думи в песента му -
"и най-далечното изгнание приключва,
когато изкуплението е осъществено."
Тъгата ми сега е намаляваща луна.