автор: poligraf

Бяло е и вятър преспите съблича
в ледена прегръдка с неподправен сняг,
искрят звездите като свещи в здрача,
стихва вълчи вой под залезния праг.

В дълбокото на зимата студена
поглед топъл на кошута ще проблесне,
ще загорчи в устата старо вино
на ловец по дирите и́ минал пресни.

Клони ще проскръцнат в дървесата,
ще зъзне във горите бухал стар,
но зной ще е в човеците, ще свети
Младенец - свещен Рождествен дар.

И пламък благ ще ражда във сърцата
таз снежнобяла мразовитост,
и няма хлад, и няма мрак в душата
с кръст Йорданов свише пратен.