автор: poligraf

Нощ. Игрива, пищна гръд,
Какъв пейзаш във мен се блещи -
бедра за грях, за стръв
на жена с очи горещи!

И вика те страстта отсреща
без намек и дори да спреш,
и дълго, дълго да се вричаш
на нея с мъжкия копнеж,

додето нейната снага
покани те безгласно в скута,
да свърнеш на плътта в жарта,
изгарящ сладко до полуда.

Пропяват първите петли,
разсейват с ноти мрака,
сънувам я в неистов плен
до взрива́ на всяка клетка.