автор: Albatros

… навярно някой ден ще те намеря – едва ли ще е в цъфналата ръж,
ще те поканя нейде на вечеря! – да хапнеш с мен – един внезапен мъж,
Луната върху нас ще се облещи – тава калай, предадена за скрап,
ще ти запаля седем тихи свещи над сетния ми къшей черен хляб,
ще ветролейна русата ти грива, доде летя в Галактиките – вдън,

и ти ще бъдеш толкова красива! – Жена, слетяла в моя стих и сън,
ще ми се сънят светлите ти рокли, дъхът на твоя крем и руж и грим,
със теб живея в къщичка без покрив! – дано из Рая някой ден летим.
Прощално ще ти милна тихо клипса и нейде си след миг ще отлетя.
Жена, която истински ми липсва! – но някой ден ще бъде моя Тя.

11 декемврий 2023 г.
гр. Варна, 19, 05 ч.