автор: p12a28n

Щом се случва на човек това-
апатия се е вляла в глюкозата.
Кръвта и вените, хаотично играят си игра
през сълзи наблюдава, ранената душа.

На безлюден остров, някъде в пустошта
живее част от нас-един мъдрец в самота!
Седи си сам, разговаря със своята мечта
размишлява, изучава там-метаморфозата.

Че, кой ли би му казал-та той е сам?!
Един живот, трансформира и в проблем голям!
Че, слънце носи светлина от изток-
че, запад лъчите гаси в залези...по-красиви са от всичко!

Метаморфоза на този остров властва
превръща паднали дъги в слънца прекрасни!
Ураганен вятър е нежно, топъл, тих и мил-
ако тук си ТИ, в студените и тъмните си дни!