автор: mariq-desislava

Ако в декемврийската тишина
заровя лице,
подгъвите на зимата ще въздъхнат
и горчиво ще проскърца снега
под стъпките на сърцето ми.

Като разсъмнала болка
ще подремне слънцето на прага ти
и ще изтече между пръстите ти,
заскрежени от примигваща самота.
Може би ще те докосна,
докато чудато се промъквам
през световете,
стръмно зейнали отгоре.

Сигурно е само -
стигна ли до теб
сърцето ми ще замръкне
в сипкавите усои на твоите длани.