автор: Georgina

Разчупва се нощта, от сърцето й
изтича луната с цвят на карамел
и птиците привлича.
Нощта не се стреми
да е единствена и уникална
тя е всичко:
и спомен, и тъга, и песен на отчаян,
за който няма да се сети утре никой.
И някак скромно-тиха е нощта,
опасана с колан, за да не буйства.
Във усмирителната риза
на приличните неща
нощта се прави на възпитана
и грешниците не събужда.