автор: pinkmousy

Замръзва Адът ми без теб сега.
И дяволите са меланхолични.
Не чувстваш ли воалът от тъга?
Не може да не бъде лично...
Сковава лед телесна кухина.
И сто години няма да ми стигнат.
Дори да бягам вече не можах.
Вулкани трябва да изригнат.
И тонове от пемза да ме смажат.
Океани след това да ме залеят.
И същото очите ми ще кажат.
Сърцето ми не може да немее.
Ще следва всяко свое въжделение.
Само ще изгори крилата си.
Защото бягството не е решение...