автор: mariq-desislava

В двадесет и седми век
войните ще бъдат мит,
легендарно отживяло понятие,
доказващо безмерната човешка глупост.

Тогава не е сигурно дори,
че ще съществуваме като вид.
Всичко, което правим, има значение.

Аллах бил велик,
Исус също,
Израилевите колена - свещени.
Нито един Бог не би допуснал това -
да си ида у дома
и да нямам всъщност вкъщи,
защото ме посрещат отвсякъде
купчина разтърсени тухли.

Нямам нищо.
Изравниха ме със земята.
Земята, която е еднаква за всички,
но хората я опорочават непрестанно
с тътен на мълчаливи ракети
и претенции за територии.

Защо не можем да спрем да искаме,
да трупаме,
да газим душите си ничком?

Чувате ли ме?
В Газа съм.
Под обсада
Не се моля на Бог.
Моля вас за шепотче вода.