автор: Administrator

Снощи реших да отворя едно шише, въпреки че месец още требваше да изчакам. Редно беше да го отворя на Трифон Зарезан, ама си викам той, Татко, нема да се разсърди, а напротив - драго ше му стане. А и както разправят, че горе се били събирали всички, които тук са били заедно, значи и чичо и дядо ше засучат мустаки доволно, да не говориме, че и дедо е Иван.
Та думата ми е за шишето.
Обикновено стъклено шише е, тъмно на цвет, кой го знае от какво - забравил съм. Тогава, в къщата на лозето ни, Татко отточи от бурето винце, напълни шишето, наби му коркова тапа и го запечати със свещ. После изреза криво-лево с джобната си чекийка с дървени чиренчета едно парче лист от тетрадка на квадратчета и като плюнчеше един химически молив, написа собственоръчно:
„Първа реколта
от нащо си лозе
Лиляшка могила
св.Трифон 1965`та г."
Думичката „нащо" я подчерта с две чертички, залепи хартишката на шишето с канцеларско лепило (ама кой го знае защо размеша лепилото с брашънце и водица), огледа доволен резултата и ми рече:
- Това шише сине, ако случайно ме нема, го отвори като стане четиресе годишно. Повече нема нужда да се варди. И ти казвам, че по-арно винце нема да си пил до тогава.
Чак после извади гледжосаните панички, които специално си беше поръчал при грънчара от Кемера и ги нареди на масата - чакахме първите гости на връх Трифон Зарезан, да опитат първото вино, от първата реколта на Татко. Те също беха с надписи - горе, по ръба (от вътрешната страна) пишеше „ха наздраве", а на дъното „дупе да ти е яко". С тех се пиеше само „на екс" - в средата на масата се слагаше една голема тенджера пълна с домашно винце и заобиколена от чинии с мръвки, а мъжете си гребваха с паничките от тенджерата, поглеждаха надписа и праскаха паничката наведнаж, а после доволно се хилеха на втория надпис.
Та снощи отворих шишето пред гостите.
Сега, нема да седна да ви лъжа, какъв невероятен вкус имаше и това онова. На вкус беше едно такова никакво ... стипчиво, киселко леко, малко мътно, почти без аромат, ама ... На сичкото отгоре го пихме у некакви тъпи кристални чаши !
Обаче.
Снощи получих от приятел и друго специално шише - резерва Мерло от 1976-та, специална селекция от избата в Стамболово - в дървена кутишка и не с хартиен, а с етикет от метално фолио. Както си му е реда, отворих и това шише. Та мисълта ми е, че от „нащо" не остана, а от това, натруфеното - да. А жената откри, че шишето с етикета от тетрадка, се фаща в дървеното сандъче на онова, купешкото. Преди да си легнеме, сума време плакна внимателно нашето - сакън, да не намокри етикетчето - тури го както си е празно в дървената кутишка и го прибра в барчето.
Аз пък най-после разбрах, какво ще рече „арно винце" ...
Макар и от далече, Татко ми предаде още един урок.
Благодаря ти, Тате.

„Първа реколта
без нащо си лозе
София
Ивановден, 2005`та г."
(божичко, как ми се иска да тура две чертички под „нащо", но не мога)