автор: mm_mm

Разбрах, че те се казват "вени"
едва когато ги прерязах...
Кръвта изтичаше солена,
като сълзи изплакани по тебе...

Навлязох в тишина и мрак,
разхождах се единствена - една...
Изпитах топло упоение,
а тялото ми ставаше студено...

И исках да остана тук,
стремях се към незнайна сила,
която ме привличаше без звук,
без ласка, но безкрайно мила...

... Далечна светлина, а после - блясък.
Завръщането винаги е гадно...
Отново шум, позната суета -
отново болка безпощадна!