автор: snejenbor

Пристъпва вечерта едва, с плавни стъпки на газела,
с воал от странно нежни, фини сенки, по пътя си поела.
И тихо е, и всичко спи, притихнало и уморено,
над всеки спящ там ангел бди, обгърнал ги смирено.

И някак странно е, нали, едва дошла е, и си тръгва,
къде отива след това, дали не се залъгвам?
И всички ще поемем там, в безвремие на някъде,
в какво ще се превърнем ...в плам, за да блестим навсякъде.

Поета ще остави стих, художникът мъглива скица
и музиката ще звучи, пригласяйки и птица.
Било е и ще бъде тъй, светът ще е пъртина,
следата да оставим ний, да продължат мнозина!