автор: yotovava

Всеки ъгъл от моята стая
запечатал е как посред нощ
някой идвал е – тих и потаен,
и е ръсил от лунния кош

звездна плява и есенна шума,
първи шепот на ранна слана,
който дръпва златистата струна,
по която пълзи светлина.

На детето косиците галил –
да сънува безкрайни игри.
Вярвам, Боже, че пратил си ангел –
със любов моя ден да дари.

Аз не съм любопитна, но моля –
в свят на подлост и купища кал,
да не губя надежда и воля –
да поспира тук ангелът бял.