автор: LeoBedrosian

Изсъхва последната капка надежда,
светът за дъждец изсушен се оглежда.
Излитат в тъмата среднощни комари,
а слънцето денем пече дето свари.

И нявга морето с любов ни опръска,
събирайки черния тен за зимъска.
А днес посивели спорим с вълните,
че много са бели, а ние сме сити...