автор: Patrizzia

Бунтовникът без кауза присяда,
комай е вече смъртно изтерзан,
от тиквени медали, за награда,
животът му превърна се в бостан.

Той все стои си – сянка еднокрака,
плашилото, от миналите дни,
което даже гарвани не чака
и знае, че не ще се промени.

Бунтовникът без кауза унива,
след пирови победи все пиян,
останала му с пет кьошета нива
и слънчоглед в претръпналата длан,

която и не помни как се гали,
но помни други хубави неща...
Бунтовникът без кауза едва ли,
би преживял без спомени нощта...