автор: loretinialbena

Към всички хора-
Аз търся си приятел
Дете, мъж или жена - човек да е
така съм слушал, че хората се
раждат с тези три неща-
душа, сърце и разум.

Аз също имам всичко от това.
Дърво родих се преди 100 години
от дъбова фамилия една, не е известна, но почтена,
най малкият съм в рода,
не съм и глупав, не съм изучил,
но слушах и премислях в годините стоте,
речта изказана във вятъра , под слънцето и под сивото небе.
Тя все от хора беше, минаваха от тук - с любов, омраза и чувства странни, неразбрани, непознати все за мен, други с тяхни си пиедестали, объркани в душите, и сетни
с тревоги за небивали неща, но никой дума ми не каза, дори не се поспря, а можех да помогна.
Дали това е то - човешка суета?

Пратете ми приятел, аз моля ви се от сърце
Аз искам само да поседне и да чуе,
да послуша,
да се вслуша
птиче малко как расте,
звъна от куките на паяка, с които паяжината си плете,
възбудената музика на вятъра,
подплашените бързи стъпки на сърне,
целувката на утринна роса,
диханието на поляна във всичките и цветове,
как ручея до мене на каменни вретена къдели водни си преде,

как всичките сезони ме обичат, затрупват ме с любовни песни
от дъжд, от вятър, слънце и от сняг
и носят ми различни вести, печатани с различни мириси и цвят.
Пратете ми човек да му разкажа,
да има време мъничко едно,
да поговорим,
приятели ще станем, кълна ви се в това.
Аз зная, помня приказки, легенди - хиляда и една,
пратете ми човека - мой приятел
при тайнствата далечни да го заведа.

След нашето приятелство ще е различен, замислен и притихнал, а може би
с усмивка на лице,
ще съзерцава и ще прелиства страниците на собственото си сърце,
ще седне и напише предание най-простичко е то, за чистата и преродена- землянската душа.