автор: ma_gi

„Мъдростта не е нищо друго
освен излекувана болка…”

Стиховете станаха спокойни.
Помъдряха сякаш.
Като есен.
И запушват минали пробойни ,
страховете,
спомените…

Лесни са.

И не трябва
да разчоплям раните,
нито да разпалвам стари въглени,
и змиите,
скътани във пазвата
да постилам,
вечер,
преди мръкване,
нито да броя по пълнолуние
воя на самотните вълчици,
обладани,
жертвени,
но влюбени -
на синджир до пълните паници.
Или да кълна
преди разсъмване,
бучиниш във устните да втрия
и защото ще си тръгнеш първи
безпощадно
в твоите да впия.
От косите си
да изплета въжета -
миналото на вързоп да свия,
мълнии
в очите да просветнат
пътя към дома да ти открият…

Но не би -
прегърбени и тъжни,
спомени
от тъмното надничат.
Помъдряха стиховете.
Тръгвай!
Няма как без тях да те обичам.