автор: Stanislav

За да направи изказване, че героите на Толкин („Властелинът на пръстените") „са стилизирани и едноизмерни като картонени фигурки - точно като в приказка, или са добри или са зли, а в най-добрия случай са последователно добри и зли. Няма никаква дълбочина.
Цялата му модност идва от там, че описва един изпипан приказно-целуфанен свят, а повечето му читатели са отегчени до смърт от света, в който живеят, и поради това предпочитат измисления." (Хаммилл), човек, според мен има две възможности:
1. Да не е чел горепосочената книга.
2. Да няма представа от анализ на художествена литература.
Това е, подчертавам още веднъж, според мен. Иначе възможностите са много повече - например: провокираш читателите, за да защитят своя любим писател; трябва да пишеш есе върху Толкин и набираш материал; в лошо настроение си и се опитваш да заразиш още някой и т.н.
Не можеш да си позволиш да говориш за дадено творчество без съответната подготовка. Всъщност, можеш и го правиш, но аз няма да позволя това да заблуди твоите читатели. Ако беше казал: „според мен героите на Толкин са стилизирани и едноизмерни", щях само пасивно да ти съчувствам, но сега не мога да остана безучастен.
Книгата на Толкин е метафора на човешкия живот. Господарят на мрака не е някакъв тъмен и страшен владетел, който всеки ден си бърше носа, получава сводки за световния мир и пърди пред гостите си. Той е злото, което се крие у всеки от нас. Той е провокацията, пред която се изправяме при ежедневния си избор между добро и зло. Това е сблъсък на цивилизования и културен свят срещу простотията, чалгата, лакомията, жаждата за власт и обезмозъчаването (това е моя патентна дума).
Интересното е, че този сблъсък при Толкин не се осъществява толкова като някаква епична битка със злодеи и врагове, а се разкрива като вътрешна душевна борба у всеки негов герой - Фродо, Сам, Ам-гъл, Билбо Бегинс, Боримир, Саурон, Гандалф и т.н. У някои от тях изкушението и злото надделяват, у други не. Но за някаква последователност, едва ли бихме могли да говорим. Именно затова не можем да твърдим, че героите му са стилизирани и едноизмерни, А светът, който той създава в никакъв случай не е целофанен, той е приказен - да, той е изпипан - да (нима светът, който създават Достоевски, Хашек, Борис Виан и много други не е изпипан - перфектният свят, според мен е висш атестат за художественост). А твърдението, че „повечето му читатели са отегчени до смърт от света, в който живеят, и поради това предпочитат измисления", подобава на едно малко, наивно съзряващо детенце (говоря глупости, защото просто не знам как да ти опиша възмущението си от подобно недомислено изказване). Нима литературата не е бягство от действителността в един духовно красив и извисен свят, нима тя не е алтернативната реалност на битието, нима не е вратата към…(мамка му, чак да се просълзи човек). Всички читатели са отегчени до смърт от ежедневието си. Всеки разумен човек има нужда от „бягство". Нима това не ни отличава от животните и от компютрите.
Съзнавам, че правя един бърз и доста повърхностен анализ на Толкин, но липсата на време и отдавнашният прочит на Властелина (преди повече от 15 години) си казват думата (а тя е - ВЕЛИКО, дори след толкова много години спомените са живи, светът е жив, най-любимият ми герой от произведението е сякаш пред очите ми - Том Бомбадило).