автор: magiq02

"Раздялата поражда
независимост,
а любовта поробва..."

Не се прострелях в слепоочието,
и нож в сърцето не забих.
Не срязах вените, не се обесих,
дори успявам да напиша стих.
Не се завих със креп от черно,
не се удавих във сълзи.
Сърцето ми все още ти е верно,
но сигурно ще се смили...
На шията завързах бяла кърпа
(не бяло знаме - просто кърпа).
Остана ми да те помоля само:
И на съня ми дай покой!
Не се промъквай в него, нито тихо,
ни идвай буйно, като в хан...

След туй ще мога да повярвам -
раздялата поражда свобода.