Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 831
ХуЛитери: 5
Всичко: 836
Онлайн сега:
Днес отсякоха тополата срещу отсрещния блок,
остана само ров, черен и дълбок.
Замислих се за това дърво,
което бе останало само.
Колко нощи докосваше луната,
на колко хора познаваше лицата.
Бурите клатеха го неумолимо,
но то оставаше си силно, неизкоренимо.
А птичките бяха негови деца,
галеше ги нежно по крехките крила.
Децата невинни зад него се скриваха,
у него другар в игрите откриваха.
Не видях как неговите клони отсякоха,
не видях как тялото му нанякъде завлякоха.
Бях в безметежните прегръдки на съня,
на красивата топола не съзрях смъртта.
Затова пиша ви сега,
не проспивайте важните неща.
Не губете вашата топола,
не живейте в леност гола.
